Now Playing Tracks

Четири месеца.
Невероятно е колко много ми отне
да разбера, че щастието не е дестинация.
Не е място, където трябва да отидеш.
Пътувах толкова много,
за да се върна пак вкъщи,
у дома,
у теб.

Щастието е
шест сутринта;
как в стаята постепенно
започва да става светло
и ти лежиш до мен,
целувайки всяка извивка
заедно със слънцето.

Помня вечерта която ме попита
дали има място, което да чувствам като дом.
Място, където бих се връщала винаги.
Не е къде а при кого.
Домът ми е там, където си ти.
Когато те няма съм
бездомна,
нещастна,
самотна.
Трябваше да ти кажа.
Винаги бих се връщала
при теб.
We make Tumblr themes